ruin

ruin
{'ru:in}
I. 1. гибел, разруха, разрушение, разорение, провал (на надежди и пр.)
to bring to RUIN разорявам, погубвам
drink will be his RUIN/the RUIN of him пиянството ще го погуби
to go to RUIN разрушавам се, рухвам
2. падение, поквара, прелъстяване, обезчестяване, озлочестяване
3. обик. рl развалина, руина, останка
the city lies in RUINs градът е/лежи в развалини, градът е напълно разрушен
4. прен. развалина (за човек)
жалкa останка
5. фалит, фалиране
blue RUIN sl. долнокачествен джин
II. 1. разрушавам, унищожавам, разорявам, съсипвам, погубвам, прелъстявам, обезчестявам, озлочестявам
2. руша се, разрушавам се, загивам
3. поет. падам презглава, сгромолясвам се
* * *
{'ru:in} n 1.гибел, разруха, разрушение; разорение; провал (на н(2) {'ru:in} v 1. разрушавам, унищожавам, разорявам; съсипвам, п
* * *
хабя; съсипвам; опропастявам; обезчестяване; падение; провал; гибел; разрушение; разнебитвам; разорение; разорявам; разсипвам; разруха; кепазя; крушение;
* * *
1. blue ruin sl. долнокачествен джин 2. drink will be his ruin/the ruin of him пиянството ще го погуби 3. i. гибел, разруха, разрушение, разорение, провал (на надежди и пр.) 4. ii. разрушавам, унищожавам, разорявам, съсипвам, погубвам, прелъстявам, обезчестявам, озлочестявам 5. the city lies in ruins градът е/лежи в развалини, градът е напълно разрушен 6. to bring to ruin разорявам, погубвам 7. to go to ruin разрушавам се, рухвам 8. жалкa останка 9. обик. рl развалина, руина, останка 10. падение, поквара, прелъстяване, обезчестяване, озлочестяване 11. поет. падам презглава, сгромолясвам се 12. прен. развалина (за човек) 13. руша се, разрушавам се, загивам 14. фалит, фалиране
* * *
ruin [ruin] I. n 1. гибел, крушение, крах; разруха, разорение, разрушение; to bring to \ruin разорявам, погубвам; failure spells \ruin for us неуспехът е гибелен за нас; drink will be his \ruin (the \ruin of him) пиянството ще го погуби; 2. падение, поквара; нравствена развала, разложение; обезчестяване, озлочестяване; 3. обикн. pl развалини, останки, руини; to go to \ruin руша се, ставам на развалина; the town lies in \ruins градът е в развалини; II. v 1. разрушавам, разорявам; съсипвам, погубвам; to \ruin a girl обезчестявам момиче; to \ruin o.s. разорявам се; 2. поет. руша се, загнивам, погивам, гина.

English-Bulgarian dictionary. 2013.

Игры ⚽ Поможем решить контрольную работу
Synonyms:
, , , , , , , , , , , , , , , , , , , / , , , , , , , /


Look at other dictionaries:

  • ruin — n Ruin, havoc, devastation, destruction are comparable when they mean the bringing about of disaster or what is left by a disaster. They are general terms which do not definitely indicate the cause or the effect yet suggest the kind of force… …   New Dictionary of Synonyms

  • Ruin — Ru in, n. [OE. ruine, F. ruine, fr. L. ruina, fr. ruere, rutum, to fall with violence, to rush or tumble down.] 1. The act of falling or tumbling down; fall. [Obs.] His ruin startled the other steeds. Chapman. [1913 Webster] 2. Such a change of… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • ruin — [ro͞o′ən] n. [ME ruine < OFr < L ruina < ruere, to fall, hurl to the ground < IE * ereu < base * er , to set in motion, erect > RUN, RISE] 1. Archaic a falling down, as of a building, wall, etc. 2. [pl.] the remains of a fallen… …   English World dictionary

  • Ruin — Ru in, v. t. [imp. & p. p. {Ruined};p. pr. & vb. n. {Ruining}.] [Cf. F. ruiner, LL. ruinare. See {Ruin}, n.] To bring to ruin; to cause to fall to pieces and decay; to make to perish; to bring to destruction; to bring to poverty or bankruptcy; to …   The Collaborative International Dictionary of English

  • Ruin — Ru in, v. i. To fall to ruins; to go to ruin; to become decayed or dilapidated; to perish. [R.] [1913 Webster] Though he his house of polished marble build, Yet shall it ruin like the moth s frail cell. Sandys. [1913 Webster] If we are idle, and… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • Ruin — Sm Zustand der Vernichtung erw. fremd. Erkennbar fremd (17. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. ruine, dieses aus l. ruīna Zusammensturz, Trümmer ; Ruine. Verb: ruinieren; Adjektiv: ruinös.    Ebenso nndl. ruïne, ne. ruin, nschw. ruin, nnorw. ruin …   Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache

  • ruin — adjetivo 1. (antepuesto / pospuesto) Uso/registro: elevado. Que es malvado y despreciable: Alicia es una persona ruin. Alberto me ha escrito una carta ruin. Tus ruines palabras se me quedaron grabadas en la memoria. 2. Uso/registro: elevado. Que… …   Diccionario Salamanca de la Lengua Española

  • ruin — RUÍN s.m. Plantă erbacee cu tulpina acoperită de peri, cu frunze opuse, lucioase şi cu flori liliachii, roşietice sau albe, dispuse în capitule sferice la vârful lujerilor (Succisa pratensis). – cf. scr. r u j a n . Trimis de LauraGellner,… …   Dicționar Român

  • ruin — [n] situation of devastation atrophy, bane, bankruptcy, bath, breakdown, collapse, confusion, crackup, crash, crumbling, damage, decay, defeat, degeneracy, degeneration, demolition, destitution, destruction, deterioration, dilapidation,… …   New thesaurus

  • Ruin — »Zusammenbruch, Zerrüttung, Untergang«: Das seit dem 17. Jh. bezeugte »Ruin« ist identisch mit dem seit dem 16. Jh. bezeugten Ruine »zerfallenes Bauwerk, Trümmer«, übertragen auch »Wrack, hinfälliger Mensch«. Beide sind aus gleichbed. frz. ruine… …   Das Herkunftswörterbuch

  • Ruin — [Aufbauwortschatz (Rating 1500 3200)] Auch: • Untergang • ruinieren • zugrunde richten Bsp.: • Der Verlust seiner Arbeit bedeutete für ihn den Ruin …   Deutsch Wörterbuch

Share the article and excerpts

Direct link
… Do a right-click on the link above
and select “Copy Link”